Събота 27.02.2010,

Лъчите на пролетното слънце за първи път огряха класната стая на българското училище в Мюнхен. Всякаш всичко се събуждаше от дълъг зимен сън. Снегът блестеше и се топеше, птичките пееха и нашите ученици бързаха за първия учебен ден след дългата ваканция.

Всеки беше приговил прежда и мъниста за да сътвори най-хубавата мартеничка за множеството конкурси, в които участваме и разбира се за подарък на МАМА, ТАТЕ и приятели. Направихме множество мартенички, част от които Ви показваме в приложените снимки. Децата ни ще участват тази година послучай Баба Марта в два конкурса: Мартеница 2010 в който ще се съберат мартенички от цял свят и ще бъдат подарени на премиера на България, господин Борисов, и на президента на България, господин Първанов. Освен мартеничките децата бяха приготвили и ред рисунки за конкурса в Париж на тема Баба Марта.

Много голяма част от творбите на децата по случай Баба Марта, както и множество снимки ще бъдат изложени от 01.03.2010 до 30.03.2010 в приeмната зала на Генералното Консулство в Мюнхен.

Анна Бамбалска

Традицията

Сутринта рано стопанките простират или закачват пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци: те пазели къщата, да не влезе злото — болести и немотия. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце. Предварително жените усукват бели и червени вълнени конци — мартеници, които завързват или окачват на всеки от семейството. Мартениците трябвало да са така усукани, както момите се усукват около момците. Невестите носят мартениците отдясно, момите — отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже — изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.

Обикновено направени от вълна, мартениците са във вид на парички, топчета, пискюли, пулчета и съсънки (гроздчета).

Неповторимо български и уникални са кукличките Пижо и Пенда.

Мартениците пазят човека от уроки и болести; свалят се чак тогава, когато се види първия щъркел и след като се свалят, се закачат на разцъфнало (или зелено) дръвче. По други места я слагали под голям камък и след 9 дни гледали какво има под него. Ако са се настанили мравки, годината ще е богата с овце, ако има други по-едри буболечки — сполука в крави, в едър добитък. Затова някъде наричат мартеницата “гадалушка”. Другаде я хвърляли в реката, та по вода да им върви и всичко лошо да изтече. Казва се : “Отнеси зимната труднотия и ми остави пролетната хубостия!”

В някои краища наричат седмицата, започваща от 1 март броените дни — по тях гадаят какво ще бъде времето през годината. Широко разпространен е и друг обичай — избиране на ден: всеки си намисля определен ден до 22 март и по него познава каква ще му е годината — слънчев, ще е успешна; ако времето е лошо-трудности. Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец, без прибавки към него. В някои области на конците вързвали златна или сребърна паричка, синьо манисто, но те по-скоро играели роля на народен амулет — да предпазват от болести хора, добитък и овощни дървета. Народното чувство за красота, което създава оригинално творчество, се проявява по-късно. Червеният цвят в бита на народа ни е средство за предпазване от болести. Да си припомним, че на младите булки и на малките деца са връзвали пресукан червен конец на китката. Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената — здраве и сила, толкова необходима в края на зимата, когато жизнените сили и хранителни запаси са на изчерпване.